Детективът Крос срещу сериен убиец
Издателска къща „ ХЕРМЕС “
п редставя
КРОС НА КРЪСТОПЪТ
от Джеймс Патерсън
размер: 296 стр.
Цена 19,95 лева
ISBN 978-954-26-2271-0
Превод Гриша Атанасов
Сериен палач. Лавина от трупове. И опасност за живота на един от най-близките хора на Алекс Крос
Очаквайте „ Крос на кръстопът “ на 20 юни!
Кралят на бестселърите – Джеймс Патерсън
Неслучайно Пъблишърс Уикли дефинира Джеймс Патерсън като Кралят на бестселърите. След като печели премия „ Едгар “ за дебютния си разказ през 1977 година, книгите му са продадени в над 380 милиона екземпляра в целия свят. Държи няколко върха в книгата на „ Гинес “ като максимален брой заглавия в класацията на Ню Йорк Таймс, най-високо заплатен публицист за 2020 година, първия създател в света с продадени над 1 млн. електронни книги.
Патерсън смята за голяма отговорност на обществото да окуражи децата да четат и да поддържа библиотечната активност. Поради тази причина той се посвещава на редица начинания за поощряване на четенето и подкрепяне работата на книжарници и библиотеки, като до този миг е дарил над 50 млн. $ за тези дела. „ Бъдещето на прекалено много деца е застрашено, тъй като не четат книги – споделя в изявление писателят. – Така рискуваме скоро да бъдем ръководени от лимитирани, безчувствени и нагли хора. “
За книгата
Алекс Крос и сътрудникът му Джон Сампсън участват на изтезанието на Майкъл Еджъртън, наказан на гибел поради голям брой убийства на млади дами. Той е нечовечен даже и в последните си мигове: избира електрическия стол пред инжекцията, с цел да аргументи дискомфорт на всички в залата. Еджъртън до последно твърди, че е почтен, а заможното му семейство се заклева да отмъсти на Крос, който е в основата на осъждането му. Няколко часа по-късно детективите са извикани на място на престъпление, което имитира убийствата на Майкъл, а върху натрупа е оставена записка: „ Направи огромна неточност, доктор Крос “, подписана от М.
Скоро труповете стартират да валят паралелно с елементи, които освен препращат към остарели случаи на Крос, само че и към надълбоко защитавани секрети на фамилията му. Всичко сочи, че идната жертва на М ще е от най-близкото обграждане на детектива. Убиецът имитира почерка на злепоставен сътрудник на ФБР, умрял преди няколко години пред очите на Крос. Възможно ли е сътрудникът към момента да е жив, или някой се пробва да внуши това?
Откъс
Глава 1.
Беше противен следобяд в средата на март, леден и кишав, когато двамата с Джон Сампсън изтичахме към основната врата на поправителния център „ Грийнсвил “ – шестоъгълната постройка на пандиза с висока степен на сигурност в земеделската южна част на окръг Вирджиния.
Влязохме в павилиона на защитата, показахме значките и картите си и предадохме служебните си оръжия. Вратата се дръпна настрана и ние минахме през нея.
Като детектив от отдел „ Убийства “ в столичната полиция и като експерт по поведенчески въпроси във ФБР през годините съм посещавал доста арести, затвори и поправителни центрове, само че към момента се стрясках от звука на затръшващите се зад мен стоманени врати. Минахме през седем такива порти, като следвахме шефа на пандиза Ейдриън Йейтс и няколко кореспонденти, които бяха пристигнали преди нас.
Една от тях, журналистка на име Хуанита Флейк, попита:
– Вярно ли е, че е избрал?
Директорът продължи да върви.
– Можете ли…
Директор Йейтс се завъртя и я изгледа, като едвам се владееше.
– Не искам да приказваме повече, госпожо Флейк. Не поддържам това, само че работата ми е да се погрижа да бъде изпълнено. Искате нещо друго? Обадете се на губернатора.
Йейтс, който беше подложен на критика от медиите, стигна до идната врата и тя се плъзна обратно. След още три порти влязохме в дребен амфитеатър с към трийсет места.
Двайсет към този момент бяха заети. Въпреки че не ги бях виждал от години, разпознах доста от хората, събрали се там. Те също ни разпознаха. Повечето кимнаха и се усмихнаха едва.
Петима, които седяха дружно, се подсмихваха и сигурен съм, говореха с горчилка за нас шепнешком. Тези трима мъже и две дами бяха несъмнено най-добре облечените хора в залата. Мъжете – двама братя на междинна възраст и татко им – носеха добре скроени тъмни костюми от три елементи. Жените – едната на шейсет години, а другата на двайсет – бяха облечени с тъмносиви тоалети „ Шанел “; прическите им бяха безупречни, а бижутата им – блестящи.
Сампсън ни откри места против дългата правоъгълна витрина. От другата ѝ страна бяха спуснати пердета.
Почти незабавно започнах да се запитвам вярно ли беше решението ми да дойда тук. Разбира се, имах основателни аргументи, само че те не пречеха на подозренията ми да се прокрадват.
– Ти го натопи – сподели една жена.
Погледнах нагоре и видях до себе си по-възрастната от двете издокарани дами. Беше дребна жена с боядисана в пепеляворусо коса и опъната кожа на лицето, която подсказваше, че разполага със скъпоплатен еластичен хирург.
– Госпожо Еджъртън – споделих изтощено. – Това беше защитната теза на сина ви по време на правосъдния развой и по време на обжалванията му.
– Неговото обжалване, не неговите обжалвания – изсъска Маргарет Еджъртън. – В този първичен, припрян да убива щат имаш право единствено на едно обжалване.
– А Върховният съд на Вирджиния удостовери присъдата и наказването му, госпожо.
Тя трепереше от гняв.
– Не знам по какъв начин го направи, само че ти го направи, сигурна съм колкото в това, че заставам тук в този момент. И се надявам на Господ да отнесеш в гроба си съзнанието, че си сложил едно почтено момче от другата страна на тази завеса, лекар Крос.
– Не, госпожо, синът ви самичък се е сложил там преди доста време – споделих.
– Той е почтен.
– Трябва да започваме – сподели Йейтс.
– Синът ми е почтен! – изкрещя госпожа Еджъртън. – Не можете да го извършите!
– Законът го изисква – отвърна шефът. – Ако предпочетете да не присъствате, ще ви схвана.
Той излезе от стаята.
Маргарет Еджъртън се втренчи в мен.
– Запомни този миг. Това е мигът, в който обрече душата си. Ще гориш в пъкъла.
След това се втурна към брачна половинка си и се разрида.
Няколко щата в страната разрешават на наказания да избере по какъв начин да бъде екзекутиран: във Вирджиния изборът е смъртоносна инжекция или електрошок. Завесите се отдръпнаха и разкриха не носилка, а тежък дъбов стол с ремъци за ръцете, краката и гърдите.
Двама надзиратели влязоха в камерата на гибелта. Йейтс ги последва и видя по какъв начин чиновниците му отварят единствената друга врата на залата за изтезания.
Влезе мъж при започване на четиресетте с бръсната глава. Беше висок и слаб и изглеждаше леко замаян. Не гледаше към електрическия стол, а през витрината към нас.
Майкъл „ Майки “ Еджъртън се изправи в цялостен растеж и пристъпи към стола по лична воля, като че ли приветстваше това, което щеше да се случи.
– Мамо, баща, Дилайла, Пит и Джо, знаете ли за какво избрах остарелия Искричко? – сподели Еджъртън по интеркома.
Седна на стола, засмя се, след това погледна право към мен.
– Няма да си потегли като някое хлапе, което отива да си ляга. Искам Крос, Сампсън и всички останали, които помогнаха да ме натопят, да ме видят по какъв начин се пукам, по какъв начин от главата ми излиза дим и по какъв начин кожата на ръцете и краката ми се разцепва от мълниите, които ще пуснат през мен – през мен, почтения човек.
Майка му, по-големият му брат и сестра му започнаха да ридаят. Само татко му и по-малкият му брат останаха безмълвни.
– Ти го направи! – извика му жена на междинна възраст с дънки и блуза на Техническия университет в Джорджия от една седалка покрай нас и скочи на крайници. – Ти го направи и си заслужаваш наказването! Надявам се, че когато завъртят ключа, ще се разпаднеш, болно копеле такова!
Глава 2.
Майки Еджъртън извърши злокобното си последно предпочитание.
Никога не бях виждал човек да умира на електрическия стол. Гледката по какъв начин го пронизват две хиляди волта раздруса и мен, и Джон толкоз мощно, че едвам се държахме на краката си, откакто Еджъртън бе разгласен за мъртъв.
Излязохме от залата за очевидци, като се опитвахме да не обръщаме внимание на майка му, която редуваше прочувствени сривове и пристъпи на гняв.
– Ще си платите скъпо и прескъпо! – изкрещя тя в един миг. – Ще дам и последния си цент, с цел да ви видя и двамата да седите на този стол поради това, което причинихте на сина ми!
Бяхме принудени да слушаме и нея, и гневните реакции на роднините на жертвите на Еджъртън, до момента в който и последната стоманена врата не се затвори зад нас и не излязохме от пандиза в ръмящия дъжд и мъглата. Семейство Еджъртън се появиха малко по-късно и се насочиха към чакащата ги лимузина. Ние тръгнахме в противоположна посока, към служебната кола, с която бяхме пристигнали.
– Доктор Крос? Детектив Сампсън?
Обърнах се, като чаках някой публицист да ми бутне микрофон в лицето. Вместо това видях Кристъл Рейдър, дамата с блузата на Техническия университет в Джорджия, която стоеше там и ни гледаше с изражение, побрало бурно море от страсти и мисли.
– Направи го, с цел да ни изтезава – сподели тя. – За да ни забие нож в гърдите след всичко, което стори със сестра ми и останалите.
– Да, по този начин е – отвърнах. – И съумя.
Кристъл вирна предизвикателно брадичка.
– Може би. Но може би моята Киси в този момент си мисли някъде, че е било по-добре да си тръгне по този начин. Обзалагам се, че и другите девойки мислят същото.
– Прибирай се у дома – споделих безшумно. – Открий Киси у нейния наследник и дано всичко това остане единствено неприятен спомен, за който ще се сещаш рядко.
Тя се разплака и ни прегърна и двамата.
– Благодаря ви, че се застъпихте за нея, лекар Крос, детектив Сампсън. Никой от вас не я осъди и аз съм ви признателна за това.
– Танцьорките на стълб също са хора – сподели Сампсън. – Добри хора. Като сестра ти.
Кристъл плачеше, само че по едно и също време с това едва се усмихна, след това ни помаха леко и потегли към очакващия я пикап с номера от Флорида.
Тричасовото пътешестване на север мина в безмълвие. И двамата се чувствахме неудобно и бяхме потънали в мислите си.
Дъждът спря едвам когато стигнахме съвсем до Вашингтон. Джон се прокашля.
– Не го чаках, Алекс – сподели той с пресипнал глас.
– Никой от нас не го очакваше. С изключение на Еджъртън – отвърнах и потиснах едно треперене.
Моят другар от цялостен живот ме погледна.
– Алекс, тъкмо в този момент не знам дали би трябвало да съм удовлетворен от въздаденото правораздаване, или да се апелирам за греховете си.
Стомахът ми се сви, само че се отърсих и споделих:
– Майки Еджъртън е приключил мръсната работа с възможност осем от 10, а може би и повече. Изобщо не се колебая.
Настъпи дълга пауза, до момента в който Сампсън излезе от автомагистралата и се насочи към дома ми на Пета улица в Югоизточен Вашингтон.
– Аз също изобщо не се колебая – сподели най-после Джон. – Но въпреки всичко знаеш ли?
Преглътнах мъчно. Преди да съумея да отговоря, телефонът ми избръмча в джоба. Извадих го, видях прочут номер и отговорих.
– Крос е – споделих. – Как си, шефе?
– Аз би трябвало да те запитвам същото – отговори шефката на детективите в полицията Бри Стоун, моята брачна половинка. – Но нямам време, а и ти нямаш.
Поизправих се и попитах:
– Какво става?
Даде ми адрес на Френдшип Хайтс и сподели да отида там незабавно. После ми изясни повода и киселините, натрупали се в стомаха ми, се трансфораха в най-лошия тип гадене – оня ужасяващ усет, надигащ се в гърлото тъкмо преди да се сбогуваш с всичко, което си ял денем.
– Вече сме на път – споделих и затворих.
– Какво се е случило? – попита Сампсън.
– Джон – отвърнах с пресипнал шепот. – Какво, за бога, сме създали?
Глава 3.
Карахме до Френдшип Хайтс, в далечния северозападен завършек на Вашингтон; паркирахме на Четиресет и първа улица и изтичахме по тротоара до Харисън Авеню, където патрулна кола с мигащи светлини беше спряла пред преграда.
– Коя е? – попита Сампсън патрулиращия служител на реда.
– Третата вдясно, сър. Там към този момент има няколко цивилни.
– И допускам, че ще дойдат още – споделих и заобиколих бариерата към една сива къща в жанр крафтсман с спретнат челен двор и паркиран начело ван на правосъден доктор.
На мястото на престъплението имаше трима униформени служители на реда и двама цивилни, които разпознах като младшите детективи от отдел „ Убийства “ Оуен Шенк и Дийна Лоръл.
Те разговаряха с две доста смутени дами в края на трийсетте години. Лоръл ни видя, извини се и пристигна при нас.
Тя ни изясни, че двете дами – Патси Фелпс и Анита Клайн – са съседки на семейство Никсън, притежателите на къщата. Гари Никсън, бащата, бил процъфтяващ юрист на Кей Стрийт. Господин Никсън взел двете си дребни деца на четиридневно пътешестване, с цел да види болната си майка в Сан Диего. Катрина, брачната половинка му от петнайсет години, имала сполучлива логопедична процедура и не можела да пътува.
– Казаха, че Никсън се стараели да беседват по два пъти дневно, без значение къде се намират – продължи детектив Лоръл. – Така че, когато госпожа Никсън не вдигнала телефона си тази заран и довечера, господин Никсън се обадил на госпожа Фелпс и госпожа Клайн да отидат и да ревизират дали…
Детектив Шенк се приближи и я прекъсна:
– Не желая да се държа неуважително, лекар Крос, детектив Сампсън. Но сигурни ли сте, че е обикновено вие двамата да сте тук? Искам да кажа, това не е ли самобитен спор на ползи?
– Тук сме по заповед – отговори Джон. – Заведете ни вътре.
На Шенк, корав и жилест мъж, който беше служил в разследваща част на морската пехота, това не му хареса, само че той разбираше от заповеди.
– Веднага, сър.
Детектив Лоръл се върна при съседките. Последвахме Шенк в къщата, която беше обзаведена много първокласно.
Шенк ни сподели, че няма следи от влизане с щурм. Вътре цареше хаос, както може да се чака от младо заможно семейство, само че не видяхме признаци на битка, до момента в който вървяхме по късия кулоар към кухня, каквато може да се види в рекламите за гурме.
На хладилника от неръждаема стомана бяха залепени детски рисунки, както и страница от календар, в който Никсън си записваха графика на детегледачките и часовете за обзор при лекаря. Едва когато минахме около печката, видяхме следи от конфликт.
Съборен кухненски стол. Стъклена ваза, разрушена на пода до къта за закуска. Отвъд него се намираше всекидневната. Телевизорът беше включен и излъчваше новините за засилващо се полицейско наличие на Харисън Авеню във Френдшип Хайтс.
Тялото на Катрина Никсън, красива брюнетка в края на трийсетте години, се намираше в далечната част на стаята, голо и сгушено в тапицирано кресло. Кожата ѝ беше синкава и покрита с тъничък пласт от нещо бяло. Устата ѝ беше необятно разтворена, като че ли се е опитвала да крещи и е застинала в спазъм. Очите ѝ бяха отворени и безизразни.
Във въздуха миришеше на белина. Оръдието на гибелта ѝ – червено-лилав копринен шал на „ Ермес “ – беше плътно невероятно мощно към врата ѝ.
В скута ѝ лежеше лист елементарна бяла хартия.
Когато пристъпих, с цел да го погледна, почувствах, че нещо надълбоко у мен се пропуква. Прочетох бележката и като че ли част от мен се отдели и рухна.
Направи огромна неточност, само че не се притеснявай, доктор Крос – гласеше тя. – В последна сметка Майки Еджъртън получи това, което заслужаваше, поради предходните си грехове, когато подкара остарелия Искричко право към отвъдното. M.
п редставя
КРОС НА КРЪСТОПЪТ
от Джеймс Патерсън
размер: 296 стр.
Цена 19,95 лева
ISBN 978-954-26-2271-0
Превод Гриша Атанасов
Сериен палач. Лавина от трупове. И опасност за живота на един от най-близките хора на Алекс Крос
Очаквайте „ Крос на кръстопът “ на 20 юни!
Кралят на бестселърите – Джеймс Патерсън
Неслучайно Пъблишърс Уикли дефинира Джеймс Патерсън като Кралят на бестселърите. След като печели премия „ Едгар “ за дебютния си разказ през 1977 година, книгите му са продадени в над 380 милиона екземпляра в целия свят. Държи няколко върха в книгата на „ Гинес “ като максимален брой заглавия в класацията на Ню Йорк Таймс, най-високо заплатен публицист за 2020 година, първия създател в света с продадени над 1 млн. електронни книги.
Патерсън смята за голяма отговорност на обществото да окуражи децата да четат и да поддържа библиотечната активност. Поради тази причина той се посвещава на редица начинания за поощряване на четенето и подкрепяне работата на книжарници и библиотеки, като до този миг е дарил над 50 млн. $ за тези дела. „ Бъдещето на прекалено много деца е застрашено, тъй като не четат книги – споделя в изявление писателят. – Така рискуваме скоро да бъдем ръководени от лимитирани, безчувствени и нагли хора. “
За книгата
Алекс Крос и сътрудникът му Джон Сампсън участват на изтезанието на Майкъл Еджъртън, наказан на гибел поради голям брой убийства на млади дами. Той е нечовечен даже и в последните си мигове: избира електрическия стол пред инжекцията, с цел да аргументи дискомфорт на всички в залата. Еджъртън до последно твърди, че е почтен, а заможното му семейство се заклева да отмъсти на Крос, който е в основата на осъждането му. Няколко часа по-късно детективите са извикани на място на престъпление, което имитира убийствата на Майкъл, а върху натрупа е оставена записка: „ Направи огромна неточност, доктор Крос “, подписана от М.
Скоро труповете стартират да валят паралелно с елементи, които освен препращат към остарели случаи на Крос, само че и към надълбоко защитавани секрети на фамилията му. Всичко сочи, че идната жертва на М ще е от най-близкото обграждане на детектива. Убиецът имитира почерка на злепоставен сътрудник на ФБР, умрял преди няколко години пред очите на Крос. Възможно ли е сътрудникът към момента да е жив, или някой се пробва да внуши това?
Откъс
Глава 1.
Беше противен следобяд в средата на март, леден и кишав, когато двамата с Джон Сампсън изтичахме към основната врата на поправителния център „ Грийнсвил “ – шестоъгълната постройка на пандиза с висока степен на сигурност в земеделската южна част на окръг Вирджиния.
Влязохме в павилиона на защитата, показахме значките и картите си и предадохме служебните си оръжия. Вратата се дръпна настрана и ние минахме през нея.
Като детектив от отдел „ Убийства “ в столичната полиция и като експерт по поведенчески въпроси във ФБР през годините съм посещавал доста арести, затвори и поправителни центрове, само че към момента се стрясках от звука на затръшващите се зад мен стоманени врати. Минахме през седем такива порти, като следвахме шефа на пандиза Ейдриън Йейтс и няколко кореспонденти, които бяха пристигнали преди нас.
Една от тях, журналистка на име Хуанита Флейк, попита:
– Вярно ли е, че е избрал?
Директорът продължи да върви.
– Можете ли…
Директор Йейтс се завъртя и я изгледа, като едвам се владееше.
– Не искам да приказваме повече, госпожо Флейк. Не поддържам това, само че работата ми е да се погрижа да бъде изпълнено. Искате нещо друго? Обадете се на губернатора.
Йейтс, който беше подложен на критика от медиите, стигна до идната врата и тя се плъзна обратно. След още три порти влязохме в дребен амфитеатър с към трийсет места.
Двайсет към този момент бяха заети. Въпреки че не ги бях виждал от години, разпознах доста от хората, събрали се там. Те също ни разпознаха. Повечето кимнаха и се усмихнаха едва.
Петима, които седяха дружно, се подсмихваха и сигурен съм, говореха с горчилка за нас шепнешком. Тези трима мъже и две дами бяха несъмнено най-добре облечените хора в залата. Мъжете – двама братя на междинна възраст и татко им – носеха добре скроени тъмни костюми от три елементи. Жените – едната на шейсет години, а другата на двайсет – бяха облечени с тъмносиви тоалети „ Шанел “; прическите им бяха безупречни, а бижутата им – блестящи.
Сампсън ни откри места против дългата правоъгълна витрина. От другата ѝ страна бяха спуснати пердета.
Почти незабавно започнах да се запитвам вярно ли беше решението ми да дойда тук. Разбира се, имах основателни аргументи, само че те не пречеха на подозренията ми да се прокрадват.
– Ти го натопи – сподели една жена.
Погледнах нагоре и видях до себе си по-възрастната от двете издокарани дами. Беше дребна жена с боядисана в пепеляворусо коса и опъната кожа на лицето, която подсказваше, че разполага със скъпоплатен еластичен хирург.
– Госпожо Еджъртън – споделих изтощено. – Това беше защитната теза на сина ви по време на правосъдния развой и по време на обжалванията му.
– Неговото обжалване, не неговите обжалвания – изсъска Маргарет Еджъртън. – В този първичен, припрян да убива щат имаш право единствено на едно обжалване.
– А Върховният съд на Вирджиния удостовери присъдата и наказването му, госпожо.
Тя трепереше от гняв.
– Не знам по какъв начин го направи, само че ти го направи, сигурна съм колкото в това, че заставам тук в този момент. И се надявам на Господ да отнесеш в гроба си съзнанието, че си сложил едно почтено момче от другата страна на тази завеса, лекар Крос.
– Не, госпожо, синът ви самичък се е сложил там преди доста време – споделих.
– Той е почтен.
– Трябва да започваме – сподели Йейтс.
– Синът ми е почтен! – изкрещя госпожа Еджъртън. – Не можете да го извършите!
– Законът го изисква – отвърна шефът. – Ако предпочетете да не присъствате, ще ви схвана.
Той излезе от стаята.
Маргарет Еджъртън се втренчи в мен.
– Запомни този миг. Това е мигът, в който обрече душата си. Ще гориш в пъкъла.
След това се втурна към брачна половинка си и се разрида.
Няколко щата в страната разрешават на наказания да избере по какъв начин да бъде екзекутиран: във Вирджиния изборът е смъртоносна инжекция или електрошок. Завесите се отдръпнаха и разкриха не носилка, а тежък дъбов стол с ремъци за ръцете, краката и гърдите.
Двама надзиратели влязоха в камерата на гибелта. Йейтс ги последва и видя по какъв начин чиновниците му отварят единствената друга врата на залата за изтезания.
Влезе мъж при започване на четиресетте с бръсната глава. Беше висок и слаб и изглеждаше леко замаян. Не гледаше към електрическия стол, а през витрината към нас.
Майкъл „ Майки “ Еджъртън се изправи в цялостен растеж и пристъпи към стола по лична воля, като че ли приветстваше това, което щеше да се случи.
– Мамо, баща, Дилайла, Пит и Джо, знаете ли за какво избрах остарелия Искричко? – сподели Еджъртън по интеркома.
Седна на стола, засмя се, след това погледна право към мен.
– Няма да си потегли като някое хлапе, което отива да си ляга. Искам Крос, Сампсън и всички останали, които помогнаха да ме натопят, да ме видят по какъв начин се пукам, по какъв начин от главата ми излиза дим и по какъв начин кожата на ръцете и краката ми се разцепва от мълниите, които ще пуснат през мен – през мен, почтения човек.
Майка му, по-големият му брат и сестра му започнаха да ридаят. Само татко му и по-малкият му брат останаха безмълвни.
– Ти го направи! – извика му жена на междинна възраст с дънки и блуза на Техническия университет в Джорджия от една седалка покрай нас и скочи на крайници. – Ти го направи и си заслужаваш наказването! Надявам се, че когато завъртят ключа, ще се разпаднеш, болно копеле такова!
Глава 2.
Майки Еджъртън извърши злокобното си последно предпочитание.
Никога не бях виждал човек да умира на електрическия стол. Гледката по какъв начин го пронизват две хиляди волта раздруса и мен, и Джон толкоз мощно, че едвам се държахме на краката си, откакто Еджъртън бе разгласен за мъртъв.
Излязохме от залата за очевидци, като се опитвахме да не обръщаме внимание на майка му, която редуваше прочувствени сривове и пристъпи на гняв.
– Ще си платите скъпо и прескъпо! – изкрещя тя в един миг. – Ще дам и последния си цент, с цел да ви видя и двамата да седите на този стол поради това, което причинихте на сина ми!
Бяхме принудени да слушаме и нея, и гневните реакции на роднините на жертвите на Еджъртън, до момента в който и последната стоманена врата не се затвори зад нас и не излязохме от пандиза в ръмящия дъжд и мъглата. Семейство Еджъртън се появиха малко по-късно и се насочиха към чакащата ги лимузина. Ние тръгнахме в противоположна посока, към служебната кола, с която бяхме пристигнали.
– Доктор Крос? Детектив Сампсън?
Обърнах се, като чаках някой публицист да ми бутне микрофон в лицето. Вместо това видях Кристъл Рейдър, дамата с блузата на Техническия университет в Джорджия, която стоеше там и ни гледаше с изражение, побрало бурно море от страсти и мисли.
– Направи го, с цел да ни изтезава – сподели тя. – За да ни забие нож в гърдите след всичко, което стори със сестра ми и останалите.
– Да, по този начин е – отвърнах. – И съумя.
Кристъл вирна предизвикателно брадичка.
– Може би. Но може би моята Киси в този момент си мисли някъде, че е било по-добре да си тръгне по този начин. Обзалагам се, че и другите девойки мислят същото.
– Прибирай се у дома – споделих безшумно. – Открий Киси у нейния наследник и дано всичко това остане единствено неприятен спомен, за който ще се сещаш рядко.
Тя се разплака и ни прегърна и двамата.
– Благодаря ви, че се застъпихте за нея, лекар Крос, детектив Сампсън. Никой от вас не я осъди и аз съм ви признателна за това.
– Танцьорките на стълб също са хора – сподели Сампсън. – Добри хора. Като сестра ти.
Кристъл плачеше, само че по едно и също време с това едва се усмихна, след това ни помаха леко и потегли към очакващия я пикап с номера от Флорида.
Тричасовото пътешестване на север мина в безмълвие. И двамата се чувствахме неудобно и бяхме потънали в мислите си.
Дъждът спря едвам когато стигнахме съвсем до Вашингтон. Джон се прокашля.
– Не го чаках, Алекс – сподели той с пресипнал глас.
– Никой от нас не го очакваше. С изключение на Еджъртън – отвърнах и потиснах едно треперене.
Моят другар от цялостен живот ме погледна.
– Алекс, тъкмо в този момент не знам дали би трябвало да съм удовлетворен от въздаденото правораздаване, или да се апелирам за греховете си.
Стомахът ми се сви, само че се отърсих и споделих:
– Майки Еджъртън е приключил мръсната работа с възможност осем от 10, а може би и повече. Изобщо не се колебая.
Настъпи дълга пауза, до момента в който Сампсън излезе от автомагистралата и се насочи към дома ми на Пета улица в Югоизточен Вашингтон.
– Аз също изобщо не се колебая – сподели най-после Джон. – Но въпреки всичко знаеш ли?
Преглътнах мъчно. Преди да съумея да отговоря, телефонът ми избръмча в джоба. Извадих го, видях прочут номер и отговорих.
– Крос е – споделих. – Как си, шефе?
– Аз би трябвало да те запитвам същото – отговори шефката на детективите в полицията Бри Стоун, моята брачна половинка. – Но нямам време, а и ти нямаш.
Поизправих се и попитах:
– Какво става?
Даде ми адрес на Френдшип Хайтс и сподели да отида там незабавно. После ми изясни повода и киселините, натрупали се в стомаха ми, се трансфораха в най-лошия тип гадене – оня ужасяващ усет, надигащ се в гърлото тъкмо преди да се сбогуваш с всичко, което си ял денем.
– Вече сме на път – споделих и затворих.
– Какво се е случило? – попита Сампсън.
– Джон – отвърнах с пресипнал шепот. – Какво, за бога, сме създали?
Глава 3.
Карахме до Френдшип Хайтс, в далечния северозападен завършек на Вашингтон; паркирахме на Четиресет и първа улица и изтичахме по тротоара до Харисън Авеню, където патрулна кола с мигащи светлини беше спряла пред преграда.
– Коя е? – попита Сампсън патрулиращия служител на реда.
– Третата вдясно, сър. Там към този момент има няколко цивилни.
– И допускам, че ще дойдат още – споделих и заобиколих бариерата към една сива къща в жанр крафтсман с спретнат челен двор и паркиран начело ван на правосъден доктор.
На мястото на престъплението имаше трима униформени служители на реда и двама цивилни, които разпознах като младшите детективи от отдел „ Убийства “ Оуен Шенк и Дийна Лоръл.
Те разговаряха с две доста смутени дами в края на трийсетте години. Лоръл ни видя, извини се и пристигна при нас.
Тя ни изясни, че двете дами – Патси Фелпс и Анита Клайн – са съседки на семейство Никсън, притежателите на къщата. Гари Никсън, бащата, бил процъфтяващ юрист на Кей Стрийт. Господин Никсън взел двете си дребни деца на четиридневно пътешестване, с цел да види болната си майка в Сан Диего. Катрина, брачната половинка му от петнайсет години, имала сполучлива логопедична процедура и не можела да пътува.
– Казаха, че Никсън се стараели да беседват по два пъти дневно, без значение къде се намират – продължи детектив Лоръл. – Така че, когато госпожа Никсън не вдигнала телефона си тази заран и довечера, господин Никсън се обадил на госпожа Фелпс и госпожа Клайн да отидат и да ревизират дали…
Детектив Шенк се приближи и я прекъсна:
– Не желая да се държа неуважително, лекар Крос, детектив Сампсън. Но сигурни ли сте, че е обикновено вие двамата да сте тук? Искам да кажа, това не е ли самобитен спор на ползи?
– Тук сме по заповед – отговори Джон. – Заведете ни вътре.
На Шенк, корав и жилест мъж, който беше служил в разследваща част на морската пехота, това не му хареса, само че той разбираше от заповеди.
– Веднага, сър.
Детектив Лоръл се върна при съседките. Последвахме Шенк в къщата, която беше обзаведена много първокласно.
Шенк ни сподели, че няма следи от влизане с щурм. Вътре цареше хаос, както може да се чака от младо заможно семейство, само че не видяхме признаци на битка, до момента в който вървяхме по късия кулоар към кухня, каквато може да се види в рекламите за гурме.
На хладилника от неръждаема стомана бяха залепени детски рисунки, както и страница от календар, в който Никсън си записваха графика на детегледачките и часовете за обзор при лекаря. Едва когато минахме около печката, видяхме следи от конфликт.
Съборен кухненски стол. Стъклена ваза, разрушена на пода до къта за закуска. Отвъд него се намираше всекидневната. Телевизорът беше включен и излъчваше новините за засилващо се полицейско наличие на Харисън Авеню във Френдшип Хайтс.
Тялото на Катрина Никсън, красива брюнетка в края на трийсетте години, се намираше в далечната част на стаята, голо и сгушено в тапицирано кресло. Кожата ѝ беше синкава и покрита с тъничък пласт от нещо бяло. Устата ѝ беше необятно разтворена, като че ли се е опитвала да крещи и е застинала в спазъм. Очите ѝ бяха отворени и безизразни.
Във въздуха миришеше на белина. Оръдието на гибелта ѝ – червено-лилав копринен шал на „ Ермес “ – беше плътно невероятно мощно към врата ѝ.
В скута ѝ лежеше лист елементарна бяла хартия.
Когато пристъпих, с цел да го погледна, почувствах, че нещо надълбоко у мен се пропуква. Прочетох бележката и като че ли част от мен се отдели и рухна.
Направи огромна неточност, само че не се притеснявай, доктор Крос – гласеше тя. – В последна сметка Майки Еджъртън получи това, което заслужаваше, поради предходните си грехове, когато подкара остарелия Искричко право към отвъдното. M.
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ